САМОСЪЖАЛЕНИЕ - ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО УБИВА ДУШАТА И ПОСТАВЯ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ДРУГИТЕ

           САМОСЪЖАЛЕНИЕТО -                      ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО УБИВА                 ДУШАТА И ПОСТАВЯ В                     ЗАВИСИМОСТ ОТ ДРУГИТЕ 

Първо нека да разберем какво е самосъжалението. Или какво не е. 

Самосъжалението е емоция, при която човек изпитва егоцентрична скръб и съжаление към себе си по отношение на собствените вътрешни и външни преживявания на страдание.  Самосъжалението също се определя като емоция, насочена към другите с цел привличане на внимание, съпричастност или помощ. Самосъжалението възниква в отговор на стресови събития, често се съчетава с печал, силно страдание, съжаление и несправедливост. " Ама защо ми се случва все на мене това? Защо все на мене, а не на другите"? Често жалостта към себе си се развива като следствие от сериозни неприятности като тежка болест, загуба на близък човек, а в някои хора възниква и от незначителни поводи като например малки битови проблеми или недостатък на внимание от страна на любимия човек.

Чувството на самосъжаление обикновено възниква, когато индивидът приписва провалите в собствения си живот на външни фактори, възприемани като неконтролируеми: виновни за неуспехите на човека са близки хора, колегите, началника, съседите, обществото, обществения строй, президента...

Въпреки че основният фокус на самосъжалението е върху себе си и собствените емоции, има и силен междуличностен компонент. В допълнение към самотата, хората, които се самосъжаляват, могат също така да изпитват силна завист, чувство на вина, гняв и враждебност, даже агресия насочени към себе си или към другите.

Но също така е много обичайно хората, страдащи от самосъжаление, да отклоняват критиката от себе си; те обикновено не са способни на саморефлексия и обвиняват за лошото си положение само  външни фактори, като лош късмет или предполагаемото негодувание на други хора.

Жалостта към себе си е част от синдрома на придобитата безпомощност. Когато човек се възприема като жертва. Във всички случаи самосъжалението е деструктивно и не води до нищо добро. А освен това в жалостта към себе си винаги има пасивност, докато за да има резултат, на човека са му нужни действия! Тя демобилизира. И за да сме точни, нека да направим разлика между жалостта към себе си и любов към себе си! Любовта към себе си подразбира човек да се погрижи за себе си самостоятелно, да притежава самоуважение и знание, че може да се справи със собствения си живот. Любовта към себе си включва и уважение към ценностите, важните неща за дадения човек. Зрелия психологически човек има свои ценности, които пази и уважава. Знае какво му харесва и какво не му харесва да прави. Сам може да постига поставените цели.

А самосъжалението е прехвърляне на отговорността за собствения живот върху другите хора. То е очакване, че някой ще дойде и ще помогне и спаси! Или твърда убеденост, че трябва някой да дойде и да избави, да реши проблема, който този човек би могъл да има в бъдеще. То е абсолютна пасивност поради тази именно убеденост : "защо аз да вземам каквато и да е отговорност за каквото и да било в собствения си живот, ако изисквам някой друг да извършва всичко вместо мене"! 

Пример : една млада жена след като се омъжила решава, че нейният съпруг трябва да има и частен бизнес, освен да ходи на работа от 8:00 до 18:00. Това си убеждение тя строи върху подозренията си, че един ден в техния дом ще почукат безпаричието, бедността! Затова тя накарала мъжа си да се заеме с бизнес след работно време. Понеже си представяла как тя ще остане без работа, няма да може да си намери подходяща работа, ще започне да гладува, няма да има пари да си купува необходимото за живота, няма да има интернет, телевизия... Изпитала ужасни мъки, страдание от онова, което може да се случи. Започнала да си се представя в мислите си нещастна, бедна, безпарична, горката тя ...и решава, че нейният съпруг веднага трябва да открие и бизнес, за да изпревари събитията, понеже нейната сестра е добре обезпечена, приятелката й също е много добре обезпечена и колежката й е така - техните съпруги изкарват добри пари - по- добри, отколкото в нейния дом, а и самите те, всяка една от тях, си имали малък бизнес. 

Такова самоусещане лесно прераства в завист, понеже човекът е уверен, че той сам няма да може да работи, да изкарва пари, да изглежда добре, няма да се справи, няма да съумее така, както другите: приятелките, мъжете им, ближния... 

Кой може да влоши ситуацията?

Заобикалящите го хора - тези, които се стремят да " помогнат", да "спасят" : които вземат върху себе си отговорността за решението на проблемите на другия човек като по този начин го правят още по - безпомощен и слаб. Помагащите хора така вдигат собствената си самооценка или, което е по - зле - искат да направят човека, на когото помагат, зависим от тях. На тях в този случай им е изгодна слабостта ви! И тук се крие конфликта: в междуличностните отношения човекът, който предизвиква в другите хора жалост към себе си, създава в другите усещането за тяхната собствена сила и значимост. Така постъпват обикновено Жертвите - хората, които се възприемат като жертви на обстоятелствата. Те транслират в другия ( в Спасителя си) чувство на тяхното собствено превъзходство, сила и значимост, и същевременно - усещане в тях на това колко е слаба, беззащитна и безпомощна Жертвата - нуждаещия се от помощ човек. А следствието от такива чувства стават проявите на съчувствие, загриженост, съжаление. Тази игра на силен - слаб може да продължава безкрайно. В тази игра единственото, което не се променя никога, това е увереността на слабия в неговата собствена безпомощност. Чувството, че всички други винаги те превъзхождат, имат повече от теб, справят се по - добре от теб....това чувство е непоносимо тежко за слабия човек. И той веднага намира решение : да се опита да им докаже на другите, че и той може като тях, че те всъщност не са и толкова обезпечени, не са така силни, както изглеждат и не го превъзхождат... Омагьосан кръг се получава. Жертвата започва да усложнява сама проблемите си, за да докаже на силния, че той не може да й помогне, че тя си е наистина безпомощна - жертва. Но това е вече друга сфера - ролята на Жертва. Да се върнем към темата за самосъжалението. 

Къде в крайна сметка води жалостта към себе си? Човекът въобще престава да действа и да се опира на себе си. Той чака други да му решат всички въпроси. След определено време на комуникация другите хора, приятелите, познатите, престават да общуват с този човек, избягват го. Той започва да се усеща все по - безпомощен и самотен, неспособен да измени ситуациите си. Появяват се страхове, тревожност, преживяване за щяло и нещяло, неувереност. Отпадат силите му, идва апатия, губи смисъла на живота, депресия, болести на вътрешните органи - жлъчката, черен дроб, диабет, камъни в бъбреците, проблеми с щитовидната жлеза, нарушен хормонален баланс, което води и към проблеми с репродуктивната система... Наличие на психосоматични заболявания.

 

КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ САМОСЪЖАЛЕНИЕТО? ИМА ЛИ НАЧИН? 

Да, естествено има начин за изцеление от жалостта към себе си. За целта трябва да разберем механизма му на възникване, за да не го повтаряме. Проблемът на жалост към себе си е свързан със склонността на човека да попада в зависими отношения. А това се случва, когато човек чувства, че другите хора не бързат да му се притекат на помощ - да го спасят от трудностите му или от обидата и разочарованията му, а са длъжни да го направят! Човекът постоянно се сравнява с другите хора и те винаги му се струват по - силни, по- добри, по - успешни, по - мъдри и въобще повече от него самия. И в такъв случай, ако няма някакъв по - мъдър, по - силен човек до тях, който да им се притече на помощ, те започват да изпитват огромна пустота, която наричат самотност и безпомощност. На тях им се струва, че без такъв човек те не могат да се справят, нямат сили, нито умения, нито мъдрост... В ролята на спасител може да бъде както реален човек, на когото се надяват да им помогне, например съпругът, или също така може да бъде нереален персонаж, въображаем: например родител, когото са загубили отдавна, който е идвал в детските им години и ги е успокоявал; или дори Бог, ангел или библейски персонаж. Това става в случаите, когато човек няма никого другиго - реално съществуващ човек, на когото може да разчита за помощ. Този вариант говори за доста усложнения в психиката на Жертвата и е много опасен за самия човек. И самата болка, че вие не сте достатъчно добри като другите хора, не сте така силни, успешни, щастливи...преминава във формата на жалост към себе си. Това постоянно усещане на болка от вашето несъвършенство,  страдание, сравняване с другите, отнема всичките ви жизнени сили! Вместо да се губят силите по този начин, е по - добре те да се насочат към изцелението на самия човек! 

И както казах по - горе - човек, който не дооценява себе си, който не вижда доброто в себе си, той е склонен да се самосъжалява. В религията се учат хората да не завишават самооценката си. Но истината е такава, че както занижената самооценка, така и завишената са грях и не водят към добро. Това е субективно мнение на дадения човек, който се оценява сам по свои някакви правила и по измислени от него самия стандарти. Той не вижда в себе си нищо хубаво. Понеже се сравнява не със себе си какъв е бил преди време, а с другите хора. А другите са хубави сами по себе си, всеки си има своята хубост. Лалето не може да каже, че минзухара е по - хубав. Бора не може да твърди, че брезата е по - силна, по - добре се справя с живота си. Самото убеждение е грешно! Ето защо първото действие, към което призовавам е да се признае проблема. "Да, имам такъв проблем"! 

Втората крачка е да разбере човекът, че има сили да се справя с живота си, с проблемите си. И че това е негов избор! Всяка заран след събуждане всеки един от нас взема решения, от които зависи как ще изкара деня. Един взема решение да е тъжен и всички да са му криви, а друг взема решение да бъде радостен у благодарен за всичко! Нашият живот се състои от вземане на решения. И ако не ни харесва резултатът, трябва да изменим решенията, които вземаме. За целта отделете време за себе си. Отделете време сутринта след събуждане, поне десетина минути, за да се вгледате в огледалото и да се приемете такива, каквито сте! Няма нито един друг човек на земята като вас! Вие сте уникални! Единствени! Творецът на вселената е счел, че светът не може да съществува без вас! Вие сте нужни на света! Само вие можете да направите онова, за което сте изпратени в него! Само вие можете да възприемате света така, както го възприемате! Никой друг не го вижда такъв! Вие имате дадени ресурси, с помощта на които да внесете нещо в света, да го промените, да го направите по - хармоничен, да го усъвършенствате. И вместо да вършите това важно дело, вие отказвате да живеете своя си живот, а искате да живеете чужд живот, с чужда помощ, някой друг да взема тези важни решения вместо вас. А вие сте художник, на който са дадени и специални ресурси, и специални влияния, върху определени територии! Никой друг в света няма такива, никой! Абсолютно никой! Само вие! 

Започнете да откривате кои сте, какво добро има във вас. Каква уникалност! Какъв шедьовър сте! За какво сте дошли и с каква цел. Започнете да се харесвате такива, каквото сте! Помислете какво цвете сте, ако можехте да бъдете цвете, или дърво. Вижте корените на това растение, вижте как се движат соковете (силите) по жилите му. Вижте как твърдо е вкоренено в земята. Погледнете ствола му, как е съвършен и как снабдява цвета с необходимите вещества за живот. Вглеждайте се в това растение и го изследвайте. Така ще придобиете навици да наблюдавате себе си. Същото, което става в растението, става и във вас, само че не го виждате! По същия начин текат към вас сили, способности, всякакви ресурси, да се справите с мисията си на земята.

След като възлюбите себе си и се приемете такива, каквото сте създадени, е време да се справите с жалостта и да я трансформирате в сила. Няма защо да се съжалявате. Вече сте разбрали, че сте добро и съвършено същество, на което е дадено всичко необходимо за живот и живот в благочестие. Обърнете болката си в благодарност и записвайте всяка вечер за какво сте благодарни. Благодарен човек може да бъде на Господа, или на висшата сила, на вселената. Някои отправят благодарения и молитви към висшия разум или Природата. Правилно! Именно това призовавам! 

Тези усилия могат да заемат доста време. Но вие можете да съкратите изключително много това време с помощта на етерите от терапевтичен клас! Като използвате ароматите по ароматичен начин, вие много бързо можете да видите положителна динамика в решаването на този проблем. Един от етерите, който може много да ви помогне, е ЕМ Карамфил. Този аромат ще ви помогне да осъзнаете кои сте вие, ще ви помогне да не падате в ролята на Жертва и ще ви помогне да вървите напред без да се смущавате от каквото и да било! Без да губите ускорението си. Той ще ни помогне да запазим личните граници и да не нарушаваме границата на другите хора. 

Друг етер, който би могъл да ви е в помощ, е ЕМ Канела. Този аромат ще ви помогне да обичате себе си -  да възлюбите себе си такива, каквото сте създадени! Той премахва всички бариери, които ви пречат да се възприемете такива, каквито сте. Ще ви позволи да изградите границите си. 

Ще спомена и за ЕМ Евкалипт! Това е вечно зелено дърво 🌲, което има способността да се възражда дори и след като е било изпепелено от огъня. В себе си то носи огромна сила към възраждане. И е подходящо именно за този период от време - когато ви е нужно обновяване, когато новата личност във вас "възкръсва" за нов живот, когато се разкриват във вас нови качества. И когато в безизходна ситуация вие изведнъж намирате сили в себе си, като птицата Феникс 🐦‍🔥 - възродили се от пепелището на вашия опожарен живот. Ако ви е приятен този аромат и вие се стремите към него, то именно сега се намирате в такъв момент - Нов етап в живота ви! Ако не ви харесва аромата, това говори, че все още не сте готови да пуснете ситуацията си, че има още  доста фактори, които ви държат завързани за болката и страданието, за стария живот. Макар и в душата си да желаете този нов живот, все още не сте готови да пуснете старото. Тогава си помогнете с етер див портокал! Това е вълшебен аромат, и когато неговия аромат ви харесва, вие сте готови да се радвате на живота и да преминете към решаването на въпросите си. Той е един от най - силните природни антидепресанти, който ви дава радост, лекота, приятно настроение. А освен това той вдига и имунитета! 

Прекрасен аромат, който може да се справи с вашите стари душевни травми, със страха от миналото и с негативния опит от миналото - иланг-иланг. С него ние с лекота пускаме негативния си опит от миналото, забравяме старите обиди, а вместо тях идва благодарност за миналото, за всичко, през които сте минали и което ви е дало мъдрост. Страха от обидата отстъпва и прави място на прошката - истинската прошка, от цяло сърце. Изключително необходим етер за емоционалното състояние на човека, а и не само, но и за физическото. Оказва влияние върху синтеза на важни хормони за нервната, половата, ендокринната системи. Той ще ви помогне да оставите всичко, което ви измъчва, страховете си, безпокойството си, да се освободите и да станете себе си! Иланг-иланг - това е отлично средство за освобождаване от травми от миналото, неувереност, страх от неуспех. И ако ви харесва аромата, значи, че вие сте готови да приемете това и да го пуснете в живота си! 

А ако съчетаете горещите етери с цитрусови аромати, ще се получи изключително силна смес, която ще ви даде и тласък за действие, и лекота да го направите!

Етер лимон 🍋! Той е прекрасен чистач! При това не само на физическо ниво, но и на емоционално. При това той е адаптоген! Той помага човек да се адаптира лесно към изменящите се фактори. Той играе ключова роля в процеса на освобождението! Той има способността да покаже грешките ви и да ги поправи! Да! Да! Правилно разбрахте : има способността да поправя нашите грешки! 

Етер лайм 🍋‍🟩. Дава лекота. Той помага да се изхвърлят натрупаните в душата ни емоции, както в емоционален план, така и на физическо ниво. Той винаги способства очистване от натрупаните всякакви емоции, от не изказаните думи, които постоянно се въртят в главата ни, от съжалението, че не сме казали нещо или че сме казали каквото не трябва, от страховете ни, от самосъжалението ни...и така с помощта на етерите вие можете малко по малко, слой след слой да снимате от себе ненужното, негативното, което ви пречи да живеете свободно и щастливо. А в друга статия ще се спра повече на методите на изцеление.