СИНДРОМ НА СПАСИТЕЛЯ - ЛИЧНОСТТА НА СПАСИТЕЛЯ

     СИНДРОМ НА СПАСИТЕЛЯ -              ЛИЧНОСТТА НА СПАСИТЕЛЯ ИЛИ КАК СТРЕМЕЖЪТ ДА ПОМАГАМЕ НА ДРУГИТЕ ХОРА РАЗРУШАВА НАШИЯ ЖИВОТ 

Синдромът на Спасителя е психологическо състояние, при което човек изпитва непреодолимо желание да помага на другите хора. Синдромът на Спасителя е деструктивна роля в болезнените взаимоотношения, в неправилните отношения с останалите хора. При това Спасителят забравя или съвсем игнорира своите потребности, жертва времето си, енергията си, дори и финансовите си средства заради другите. И в крайна сметка те се чувстват без сили, с хронична умора, както физически, така и емоционално.

Нека да се спрем на личността на Спасителя. Тя притежава следните характерни черти: 

📌 Безкрайна загриженост за другите хора. Винаги е в търсене на онези, на които може да помогне. Много често изпитват лична отговорност за успеха или благополучието на близките си, а понякога дори и на съвършено чужди за тях хора.

📌 Нямат установени лични граници. Човек със синдрома на Спасителя изпитва големи трудности при установяването на граници между самите себе си и другите хора. Те изпитват чувство на вина, ако са принудени да откажат помощ на някого и даже се обвиняват за евентуалния неуспех на тези хора, на които е трябвало да помогнат, а не са могли по независещи от тях причини или когато техните действия не са донесли очаквания резултат. Понеже искат да помогнат "на всяка цена" те спасяват хора, на които тази "помощ" им носи вреда или на които тя въобще не ми е необходима.

📌 Спасителят изпитва постоянна необходимост от получаване на одобрение. Спасителят търси да бъде забелязан, да получи признанието на другите. Очаква да бъде одобрен поради постъпките си, поради желанието си да помага. Спасителят като че ли казва: " Вижте каква жертва правя за вас! Вижте само колко съм хубав! Вижте само колко съм добър! Вижте как се жертвам заради другите! Какви прекрасни дела имам! Какви благородни постъпки извършвам, помагайки на другите!"

📌 Игнориране на собствените нужди. Спасителят не се грижи за себе си, той не решава и проблемите си, които се събират постоянно в живота му. Той се прави, че не ги забелязва. Също както щрауса заравя глава в пясъка и си мисли, че се е скрил, така и Спасителят игнорира проблемите си, нуждите си, целия си живот. Той игнорира своите чувства, състоянието си, потребностите си, и се съсредоточава изключително само върху чуждите ...чувства, потребности, проблеми. Пи този начин Спасителят престава да живее своя си живот. Престава да бъде себе си. Това е роля, но роля деструктивна. Понеже той лишава сам себе си от собствения си живот, лишава се от собствената си съдба. Проектира чуждата съдба върху себе си и си мисли, дори е твърдо убеден, че това е неговия живот.

📌 Човек със синдром на Спасителя изпитва страх от неприемане, от отхвърляне. Страхува се да не го отхвърлят другите хора и да остане сам. Страхува се да не би по някакъв начин неговото поведение да предизвика в заобикалящите го хора негодувание. И поради това той се старае да им угоди на всички и във всичко. Старае се по всевъзможни начини да избегне скандали, конфликти, за да угоди на всеки човек.

📌 Човек със синдром на Спасителя е изключително силно самокритичен. Критиката към себе си е огромна. Той разглежда себе си като под микроскоп и се осъжда за неспособността си да помогне на всеки човек. 

📌 Спасителят страда от безпокойство и упадък на силите, хронична умора.

Спасителят външно може да показва загрижен и дружелюбен, но в действителност той изпитва вътрешно безпокойство, пълно отсъствие на енергия, измотаност, упадък на силите, хронична умора. Това е така поради факта, че той непрекъснато следи другите хора, непрекъснато гледа към другите да не би да не забележи, че те могат да се нуждаят от помощ и да пропусне възможността да им се притече на помощ. Това наистина е едно страшно изморително нещо...

ПРИЧИНИТЕ: 

Защо човек прави този избор - да помага на другите? Какво очаква да получи като следствие от това си решение?

Спасителят избира този път - да спасява другите хора - поради две основни причини: 

🌀 За да не загуби себе си.

🌀 За да създаде връзки с другите хора.

Спасителят решава да играе ролята на избавител/ спасител в зависимите / болни взаимоотношения заради усещането за самореализация или за да се самоутвърди. Ако той дълго време не оказва помощ, тогава неговата самооценка пада, неговата психика е нестабилна, раздразнен е, ескалацията на напрежението в него расте, а стреса преминава в депресия. Помагайки на другите, спасявайки другите хора, такъв човек се отделя от собствените си нерешени проблеми. Спасението на другите е само начин как Спасителят да се почувства поне за малко значим, ценен, важен. 

📌 Спасителят е нереализирана личност. Той не е открил своите качества. Не умее да оцени себе си. Неговата самооценка е занижена. Това е човек, който не може да реализира този капацитет, който притежава поради факта, че е постоянно е зает с другите хора и с техните съдби, с техните качества.

 📌 Социално изолирана личност. Човекът със синдрома на Спасителя разбира, че неговата зависимост му пречи да живее свободен и щастлив живот, а също така и да изгражда правилни отношения с останалите хора. Действията му да спасява другите му носят временни удоволствия. Те не могат напълно да го задоволят понеже малко след оказаната поредна помощ на някого Спасителят изпитва отново непреодолимо желание да спасява. Удовлетворението трае изключително малко време и не може да го задоволи. Също както наркомана изпитва непреодолимо желание отново да вземе дозата си наркотик, така и човека със синдром на Спасителя се нуждае отново и отново да помага.

Но има и още нещо много важно: Спасителите се нуждаят и от това да получат отклик от хората, на които са помогнали, проблемите на които са били решени. А когато отклиците са недостатъчни или слаби, това поражда в Спасителите разочарование и стрес. Те лесно могат да преминат от ролята Спасител към ролята Агресор. И след като причини болка и страдания на Жертвата той отново се превръща в Спасител, който пак спасява своята жертва. Движим е от страх от неприемане или отхвърляне. За да не бъде отхвърлен и неприет от останалите, Спасителят нарушава своите принципи, убеждения, ценности и изпълнява чуждото желание. По този начин виждаме, че Спасителят е много противоречив характер. Много сложна роля, която наистина отнема всички сили на този, който притежава синдрома на Спасителя. Спасителят може да е и контролиращ, и манипулиращ, и разрушител. Спасителят е личност, която има желание да помогне и на Жертвата, и на Агресора/ Преследвача. Действията й са родени не от желание да подобри чуждия живот, а от необходимостта и стремежа й да се самоутвърди, да докаже своята пълноценност и значимост. Като отхвърля отговорността за своя живот, Спасителят взема цялата отговорност за чуждия живот, при което забравя за своите потребности и цели. А това означава, че той започва да решава проблемите на другите хора, намесва се в живота им без разрешение. 

По този начин Спасителят сякаш заявява :" Ти не можеш да решиш адекватно своите нужди. За това аз ще ги реша. Ти нямаш способността да живееш живота си и аз ще те спася. Ти нямаш способността да вземаш правилни решения, затова аз ще взема тези решения вместо теб. Ти няма да се справиш с проблема си! Ето защо аз ще се справя вместо тебе." Понеже осъзнава, че не се е справил със своя живот, със своите проблеми, не се е реализирал в своя живот, решава, че ще е много добре да го направи в чуждия живот и така да компенсира своята неспособност. Да замаскира неуспеха си с "успех" в чуждия живот, което е и усещане за самореализация.

Спасителят едновременно вреди на себе си, разрушава чуждата личност, но и не решава чуждите проблеми. 

Синдромът на Спасителя е сложен психологически проблем, за лечението на който са необходими дълги години.

САМОСЪЖАЛЕНИЕТО - БЕЗОПАСНИ НАЧИНИ ЗА ИЗБАВЯНЕ ОТ НЕГО

         САМОСЪЖАЛЕНИЕТО -                      БЕЗОПАСНИ НАЧИНИ ЗА                        ИЗБАВЯНЕ ОТ НЕГО 

Наблюдавах как малко бебе се опитваше да направи първите си крачки. То веднага падна. Разплака се. Майка му посегна да го вземе, но бебето преди това започна да се надига и отново се опитваше да се задържи устойчиво на земята. В мозъка ми дойде въпрос : защо бебето така прави, хем го боли, хем не може да запази равновесие, но много иска да придобие тази опитност - да се придвижва в пространството и да изследва заобикалящата го действителност. Хем се съжалява. Но и пак става и пак започва да прави опити. А когато сме големи, вече на възраст, защо не постъпваме както малкото бебе? Защо се самосъжаляваме и търсим другите да свършат нашата работа? 

Имам едно прекрасно откровение за теб, читателю! Може и да си получил като малък доста тежки душевни травми, но ти тогава не си можел самостоятелно да се погрижиш за себе си - твоят живот е зависел от родителите ти! Но сега вече не си малко дете! Вече сам можеш да се погрижиш за себе си! Вече няма защо да търсиш постоянно опора в някого! Няма защо да се надяваш някой да дойде и да те "вдигне". Няма защо да постъпваш като малко дете - ти вече си голям! Можеш и трябва сам да вземеш отговорността за живота си в свои ръце! Всичко зависи само от тебе! От това какви решения вземаш днес!

И така, да се върна към моите наблюдения! Наблюдавах дете на пет години. Беше се обидило и започна да плаче. Неговият баща го попита защо плаче. Въпросът предизвика недоумение в малката дама. Как така може да се плаче ЗАРАДИ нещо. Или поради нещо. Просто й е станало тъжно за самата себе си. А реакциите и сълзите възникват сами по себе си. 

Даже и като сме вече възрастни понякога се чувстваме безпомощни също като децата. Жалостта към себе си обаче ходи заедно с депресията. Случва се в живота на човека такъв период, който сме нарекли черен! В такива случаи ресурсите ни са много малко, за да можем да се справим самостоятелно с депресивните състояния. Обаче за разлика от малките деца, ние вече имаме способността да си отговорим на въпроса " Защо аз се самосъжалявам"? И като възрастни имаме също така способността сами да намерим алтернативни начини да решим проблемите си. Като съзнателни същества можем да намерим начин за самоподкрепа, за самомотивация ако искате, и да се избавим от това горчиво чувство! 

И така, как можем да се избавим от жалостта към себе си? Вече писах, че проблемът на жалост към себе си е свързан със склонността на човека да попада в зависими отношения или съзависими. Първата крачка към освобождаването е да осъзнаем проблема и да си признаем сами пред себе си тази горчива истина, че сме убедени, че без някого, който е по- силен, по- умен, по- добър от нас, който да ни дойде на помощ, ние в никакъв случай не можем да се справим.

Как да превърнем жалостта към себе си в ресурсно състояние, което да ни позволи да проявим към себе си истинска любов и загриженост? В предната статия се спрях на природните средства, които могат да ни помогнат, а сега ще спомена някои практически крачки:

Крачка №1: 

Изживейте съзнателно жалостта към себе си, но от друг ъгъл. В режим на съ- преживяване на самия себе си. Представяте си, че сте до себе си и започвате да си съчувствате. При това избягвайте да се самозалъгвате, че всичко ще бъде наред, не давайте сам на себе си полезни съвети и не обезценявайте тази крачка! Задайте си въпросите:

— Какво изпитвам аз сега в този момент ?

— Лошо ли ми е? Зле ли ми е?

— В какво се изразява това зле? Боли ли ме нещо, нещо в мен ме стяга ли, нещо ме пробожда ли? 

— Къде? Колко силно?

— Какво иска да ми каже на мен моята болка? Какво ми е нужно сега в този момент на мен самия? От какво именно имам аз нужда?

—  Какво точно мога аз да направя, за да си помогна да премина през това състояние? Да се разделя с него! Какво в дадения момент имам аз, с което мога да си помогна? 

— Как би ми помогнал моят любящ баща? ( Тук си представяте онзи персонаж, към когото обикновено се обръщате за помощ - баща, който ви е помагал като сте били малки, майка, която ви е давала винаги съвети, не реален персонаж, към когото обикновено се обръщате за помощ). 

Не се старайте да избягате от болката! Изживейте я! Позволете си да я почувствате! Не се стремете да й се противите. Приемете се така - безпомощен, беззащитен, тъжен, наранен. Ако ви се плаче - плачете! Ако се ядосате - вземете една възглавница и я удряйте с всички сили! Дайте на сълзите да текат без препятствия! 

След това вземете лист и химикал и напишете писмо от името на онзи ваш близък персонаж, към когото обикновено се обръщате за помощ. Напишете писмо сами на себе си! Може да е ваш роднина, може и да не е сред живите! Може да е Господ Бог. Стойте в тишина и чакайте да дойде потока от думи! А той ще дойде! Какво би ви казал този човек на вас, когато имате нужда от помощ? Излейте ги тези думи на листа хартия. Пишете. Напишете си ободряващи думи. Мислено се прегърнете. Може и на яве. Вие - това е този най - близък човек, който ще ви помогне! 

Тази техника на написване на писмо до самия себе си е много добра! Тя отлично помага да се структурира мисълта и да се задейства моторната памет. А това усилва терапевтичния ефект. Писмото го адресирайте до себе си от ваш близък : нека да е вашия любим приятел/ помощник ( баба, дядо, майка, баща, приятел, които винаги са ви се притичвали на помощ, с които се чувствате в безопасност). Запазете тези писма и в трудни моменти си ги четете отново.

 Крачка №2: 

Намерете алтернативни източници за ресурс 

Много често съветвам в такива случаи цветочечение, музиколечение, аромалечение или арт лечение. Има доста други решения също! Важното в този метод е да ви е приятно, да ви е интересно, да ви хареса и да ви въвлича! За да разбере как да се избави от жалост към себе си, на човека му е необходимо първо да разбере от какво усеща сега необходимост, в дадения момент и да намери алтернативни източници на този ресурс. 

На лист хартия начертайте две части и ги озаглавете:

1. Каква необходимост имам в дадения момент? Какво усещам, каква потребност имам?

2. Как аз мога да я реализирам самостоятелно? 

Запишете колкото може повече варианти. Например: 

...нужно ми е някой за мен да се погрижи ➡️ще си приготвя сам вкусен обяд, а също така и кафе ще си направя. Рано ще легна да спя за да съм бодър сутринта. Ще ида на масаж на другия ден като стана от сън.....

....нужно ми е моите приятели да ми обръщат внимание ➡️ вместо това аз да им се оплаквам от ситуацията си, просто ще се опитам весело да си изкараме заедно ......

.....нуждая се те да вдигнат настроението ми, че нещо не се чувствам пак в кондиция.➡️ Ще отида на театър, на кино, просто ще се разходя по централната алея и ще събера паднали есенни листа или ще отида там, където отдавна вече искам да отида, даже без да имам компания!!! Сам! 

...нуждая се да почувствам че съм нужен, че съм им нужен➡️ мога да откликна на своя колега да му помогна в съставянето на новата програма...

Нуждая се от любов, да ме обичат ➡️мога да направя за себе си нещо полезно, да се заема със здравето си, да си направя Арома масаж, да си направя Арома маска за косата, за лицето. Ще си направя прясно изстискани сокове, смузита, ще си направя програма за някой здравословен мой проблем и така нататък! Важното е да се премести фокуса на вниманието от "Чакам помощ" на " Правя сам за себе си". Фокусът трябва да е върху самия човек и върху това какво той сам за себе си може да направи! Няма да повярвате, но има хора, които са започвали с пиене на една супена лъжица вода сутрин на гладно!!! Те не са можели да пият вода, нямали са навик! И след терапията започват да приемат по една супена лъжица вода на гладно, увеличават след време на две супени лъжици, на три....на половин чаша топла вода...на една чаена чаша. Защото са избрали да се погрижат за здравето си и да формират правилни навици.

А може след това да решите, че любовта към себе си може да се изразява в това да откриете онази дейност, която ви харесва най - много, вашето любимо занимание: да пишете книги, да шиете, да плетете, да си построите красива градина, да се занимавате със селскостопанска дейност, да пътешествате ..тоест да се занимавате с нещо, понеже ви харесва самото то, доставя ви удоволствие, а не да се занимавате с него по задължение. По душа, а не по необходимост. То може да стане неизчерпаем източник на ресурс. Ще ви дава сили и ще вдига вашата самооценка. То ще е символ на вашата загриженост за самите себе си и за самоуважението към вас самите.

 Крачка №3: 

Признайте си, че имате избор! 

Това е много важно: да си казвате на глас, че имате избор, имате избор да имате друго мнение! Вместо да обвинявате някого - другите или себе си, вместо да се връщате назад в миналото си, направете следния избор: погледнете на ситуацията си като средство да израстете, това е само възможност за вашия ръст.

 Крачка №4: 

Приемете решение да спрете да се оплаквате 

Това няма да е лесно, но е постижимо! 

Например: когато човек търси съчувствие, той започва да разказва как му е зле, колко лоши са ситуациите му, колко е болен, колко е нещастен и как му е зле. И чака съчувствие от другите. Човек си мисли колко е зле, как никой не му помага, колко е нещастен, колко е болен...а после чакате вашите мисли да станат реалност, сами търсите потвърждение на онова, което и мислите. Мислите са материални! Те се материализират! За това не се чудете, че имате онова, което мислите! 

Това упражнение е доста сложно, но си струва труда! По всяко време, винаги трябва да сте нащрек какво ви се върти в главата! И веднага, когато забележите, че идват стари мисли, трябва да ги спрете и да им забраните да ви посещават! Те няма да чуят от първия път, пак ще продължат да идват, понеже това е било вашето нормално мислене до този момент! Но с упоритост и постоянство могат да бъдат спрени! В това отношение етерите биха могли много, изключително много да ви помогнат при положение, че се използват курсово! Курсът трябва да е от 21 дена, защото научно е доказано, че невронните връзки се разрушават за 21 дена, за още 21 дена се установяват нови, здрави, правилни връзки( мисли) и за още 21 дена се закрепват новите навици. Ако се наложи- сменяте етера с друг и отново 21 дена. Така общо три пъти по 21 дена се отработват едни и същи мисли и се заменят с правилните! 

 Крачка №5 : 

Поставете фокуса на вниманието си върху онова добро, което става в живота ви! 

На пръв поглед това е лесно! Но за човек, който постоянно се оплаква и постепенно вижда другите виновни за провала в живота си, това е доста сложно! Всяка вечер преди лягане се постарайте да откриете поне десет добри неща, които са се случили днес с вас! След това ги запишете на лист хартия, сгънете я и я пуснете в празен буркан. В него ще събирате всички "добрини", които ви се случват. И когато ви стане много тежко някой ден, отворете буркана и започнете да четете записките от него. Ще забележите как моментално ще се измени състоянието ви!

И още една полезна активност: водене на дневник! Дневник на благодарение! В него записвайте всеки ден /за около десет минути дневно /всичко, за което сте благодарни! Всеки ден за не повече от десет минути дневно! За какво сте благодарни на този ден. След време ще забележите колко много важни и добри неща има в живота ви!

Воденето на дневника на благодарността е един достатъчно ефективен начин да се препрограмират вашите мисли! Самият шаблон на мислене се изменя! Колкото по - съзнателно се заемете с тази дейност, толкова по - малко ще си мислите, че живота ви е нещастен и жалък, а вие - безутешен, неуспял и жалък човек!

Например : «Аз ценя това, че на работата си мога да общувам с приятни хора!» или «Аз съм благодарен/а че имам топла вода, течаща вода в нас! Аз съм благодарен/а за това, че пия топъл и успокояващ чай с етери, които ме изменят!» 

Записвайте бавно, без да бързате и с максимална съзнателност! 

От всичкото изложено до сега можем да направим извода, че фокуса на вниманието на човека трябва да се смени от навън към навътре, от към другите на към себе си. И освен това: най - добрия приятел на жалостта към себе си - това е апатията, бездействието. Ето защо следващият важен извод е да се премине към действие! 

Ако все още изпитвате желание някой да дойде да реши вашите проблеми, да ви занесе в безопасно място, то знайте : в началото може да ви е леко, но то ще трае изключително малко време! След това винаги идва пустота и отново силното желание някой да ви спаси и така вие ще се върнете в изходното положение. Само вашите действия могат да запълнят вътрешната ви пустота!  

 

САМОСЪЖАЛЕНИЕ - ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО УБИВА ДУШАТА И ПОСТАВЯ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ДРУГИТЕ

           САМОСЪЖАЛЕНИЕТО -                      ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО УБИВА                 ДУШАТА И ПОСТАВЯ В                     ЗАВИСИМОСТ ОТ ДРУГИТЕ 

Първо нека да разберем какво е самосъжалението. Или какво не е. 

Самосъжалението е емоция, при която човек изпитва егоцентрична скръб и съжаление към себе си по отношение на собствените вътрешни и външни преживявания на страдание.  Самосъжалението също се определя като емоция, насочена към другите с цел привличане на внимание, съпричастност или помощ. Самосъжалението възниква в отговор на стресови събития, често се съчетава с печал, силно страдание, съжаление и несправедливост. " Ама защо ми се случва все на мене това? Защо все на мене, а не на другите"? Често жалостта към себе си се развива като следствие от сериозни неприятности като тежка болест, загуба на близък човек, а в някои хора възниква и от незначителни поводи като например малки битови проблеми или недостатък на внимание от страна на любимия човек.

Чувството на самосъжаление обикновено възниква, когато индивидът приписва провалите в собствения си живот на външни фактори, възприемани като неконтролируеми: виновни за неуспехите на човека са близки хора, колегите, началника, съседите, обществото, обществения строй, президента...

Въпреки че основният фокус на самосъжалението е върху себе си и собствените емоции, има и силен междуличностен компонент. В допълнение към самотата, хората, които се самосъжаляват, могат също така да изпитват силна завист, чувство на вина, гняв и враждебност, даже агресия насочени към себе си или към другите.

Но също така е много обичайно хората, страдащи от самосъжаление, да отклоняват критиката от себе си; те обикновено не са способни на саморефлексия и обвиняват за лошото си положение само  външни фактори, като лош късмет или предполагаемото негодувание на други хора.

Жалостта към себе си е част от синдрома на придобитата безпомощност. Когато човек се възприема като жертва. Във всички случаи самосъжалението е деструктивно и не води до нищо добро. А освен това в жалостта към себе си винаги има пасивност, докато за да има резултат, на човека са му нужни действия! Тя демобилизира. И за да сме точни, нека да направим разлика между жалостта към себе си и любов към себе си! Любовта към себе си подразбира човек да се погрижи за себе си самостоятелно, да притежава самоуважение и знание, че може да се справи със собствения си живот. Любовта към себе си включва и уважение към ценностите, важните неща за дадения човек. Зрелия психологически човек има свои ценности, които пази и уважава. Знае какво му харесва и какво не му харесва да прави. Сам може да постига поставените цели.

А самосъжалението е прехвърляне на отговорността за собствения живот върху другите хора. То е очакване, че някой ще дойде и ще помогне и спаси! Или твърда убеденост, че трябва някой да дойде и да избави, да реши проблема, който този човек би могъл да има в бъдеще. То е абсолютна пасивност поради тази именно убеденост : "защо аз да вземам каквато и да е отговорност за каквото и да било в собствения си живот, ако изисквам някой друг да извършва всичко вместо мене"! 

Пример : една млада жена след като се омъжила решава, че нейният съпруг трябва да има и частен бизнес, освен да ходи на работа от 8:00 до 18:00. Това си убеждение тя строи върху подозренията си, че един ден в техния дом ще почукат безпаричието, бедността! Затова тя накарала мъжа си да се заеме с бизнес след работно време. Понеже си представяла как тя ще остане без работа, няма да може да си намери подходяща работа, ще започне да гладува, няма да има пари да си купува необходимото за живота, няма да има интернет, телевизия... Изпитала ужасни мъки, страдание от онова, което може да се случи. Започнала да си се представя в мислите си нещастна, бедна, безпарична, горката тя ...и решава, че нейният съпруг веднага трябва да открие и бизнес, за да изпревари събитията, понеже нейната сестра е добре обезпечена, приятелката й също е много добре обезпечена и колежката й е така - техните съпруги изкарват добри пари - по- добри, отколкото в нейния дом, а и самите те, всяка една от тях, си имали малък бизнес. 

Такова самоусещане лесно прераства в завист, понеже човекът е уверен, че той сам няма да може да работи, да изкарва пари, да изглежда добре, няма да се справи, няма да съумее така, както другите: приятелките, мъжете им, ближния... 

Кой може да влоши ситуацията?

Заобикалящите го хора - тези, които се стремят да " помогнат", да "спасят" : които вземат върху себе си отговорността за решението на проблемите на другия човек като по този начин го правят още по - безпомощен и слаб. Помагащите хора така вдигат собствената си самооценка или, което е по - зле - искат да направят човека, на когото помагат, зависим от тях. На тях в този случай им е изгодна слабостта ви! И тук се крие конфликта: в междуличностните отношения човекът, който предизвиква в другите хора жалост към себе си, създава в другите усещането за тяхната собствена сила и значимост. Така постъпват обикновено Жертвите - хората, които се възприемат като жертви на обстоятелствата. Те транслират в другия ( в Спасителя си) чувство на тяхното собствено превъзходство, сила и значимост, и същевременно - усещане в тях на това колко е слаба, беззащитна и безпомощна Жертвата - нуждаещия се от помощ човек. А следствието от такива чувства стават проявите на съчувствие, загриженост, съжаление. Тази игра на силен - слаб може да продължава безкрайно. В тази игра единственото, което не се променя никога, това е увереността на слабия в неговата собствена безпомощност. Чувството, че всички други винаги те превъзхождат, имат повече от теб, справят се по - добре от теб....това чувство е непоносимо тежко за слабия човек. И той веднага намира решение : да се опита да им докаже на другите, че и той може като тях, че те всъщност не са и толкова обезпечени, не са така силни, както изглеждат и не го превъзхождат... Омагьосан кръг се получава. Жертвата започва да усложнява сама проблемите си, за да докаже на силния, че той не може да й помогне, че тя си е наистина безпомощна - жертва. Но това е вече друга сфера - ролята на Жертва. Да се върнем към темата за самосъжалението. 

Къде в крайна сметка води жалостта към себе си? Човекът въобще престава да действа и да се опира на себе си. Той чака други да му решат всички въпроси. След определено време на комуникация другите хора, приятелите, познатите, престават да общуват с този човек, избягват го. Той започва да се усеща все по - безпомощен и самотен, неспособен да измени ситуациите си. Появяват се страхове, тревожност, преживяване за щяло и нещяло, неувереност. Отпадат силите му, идва апатия, губи смисъла на живота, депресия, болести на вътрешните органи - жлъчката, черен дроб, диабет, камъни в бъбреците, проблеми с щитовидната жлеза, нарушен хормонален баланс, което води и към проблеми с репродуктивната система... Наличие на психосоматични заболявания.

 

КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ САМОСЪЖАЛЕНИЕТО? ИМА ЛИ НАЧИН? 

Да, естествено има начин за изцеление от жалостта към себе си. За целта трябва да разберем механизма му на възникване, за да не го повтаряме. Проблемът на жалост към себе си е свързан със склонността на човека да попада в зависими отношения. А това се случва, когато човек чувства, че другите хора не бързат да му се притекат на помощ - да го спасят от трудностите му или от обидата и разочарованията му, а са длъжни да го направят! Човекът постоянно се сравнява с другите хора и те винаги му се струват по - силни, по- добри, по - успешни, по - мъдри и въобще повече от него самия. И в такъв случай, ако няма някакъв по - мъдър, по - силен човек до тях, който да им се притече на помощ, те започват да изпитват огромна пустота, която наричат самотност и безпомощност. На тях им се струва, че без такъв човек те не могат да се справят, нямат сили, нито умения, нито мъдрост... В ролята на спасител може да бъде както реален човек, на когото се надяват да им помогне, например съпругът, или също така може да бъде нереален персонаж, въображаем: например родител, когото са загубили отдавна, който е идвал в детските им години и ги е успокоявал; или дори Бог, ангел или библейски персонаж. Това става в случаите, когато човек няма никого другиго - реално съществуващ човек, на когото може да разчита за помощ. Този вариант говори за доста усложнения в психиката на Жертвата и е много опасен за самия човек. И самата болка, че вие не сте достатъчно добри като другите хора, не сте така силни, успешни, щастливи...преминава във формата на жалост към себе си. Това постоянно усещане на болка от вашето несъвършенство,  страдание, сравняване с другите, отнема всичките ви жизнени сили! Вместо да се губят силите по този начин, е по - добре те да се насочат към изцелението на самия човек! 

И както казах по - горе - човек, който не дооценява себе си, който не вижда доброто в себе си, той е склонен да се самосъжалява. В религията се учат хората да не завишават самооценката си. Но истината е такава, че както занижената самооценка, така и завишената са грях и не водят към добро. Това е субективно мнение на дадения човек, който се оценява сам по свои някакви правила и по измислени от него самия стандарти. Той не вижда в себе си нищо хубаво. Понеже се сравнява не със себе си какъв е бил преди време, а с другите хора. А другите са хубави сами по себе си, всеки си има своята хубост. Лалето не може да каже, че минзухара е по - хубав. Бора не може да твърди, че брезата е по - силна, по - добре се справя с живота си. Самото убеждение е грешно! Ето защо първото действие, към което призовавам е да се признае проблема. "Да, имам такъв проблем"! 

Втората крачка е да разбере човекът, че има сили да се справя с живота си, с проблемите си. И че това е негов избор! Всяка заран след събуждане всеки един от нас взема решения, от които зависи как ще изкара деня. Един взема решение да е тъжен и всички да са му криви, а друг взема решение да бъде радостен у благодарен за всичко! Нашият живот се състои от вземане на решения. И ако не ни харесва резултатът, трябва да изменим решенията, които вземаме. За целта отделете време за себе си. Отделете време сутринта след събуждане, поне десетина минути, за да се вгледате в огледалото и да се приемете такива, каквито сте! Няма нито един друг човек на земята като вас! Вие сте уникални! Единствени! Творецът на вселената е счел, че светът не може да съществува без вас! Вие сте нужни на света! Само вие можете да направите онова, за което сте изпратени в него! Само вие можете да възприемате света така, както го възприемате! Никой друг не го вижда такъв! Вие имате дадени ресурси, с помощта на които да внесете нещо в света, да го промените, да го направите по - хармоничен, да го усъвършенствате. И вместо да вършите това важно дело, вие отказвате да живеете своя си живот, а искате да живеете чужд живот, с чужда помощ, някой друг да взема тези важни решения вместо вас. А вие сте художник, на който са дадени и специални ресурси, и специални влияния, върху определени територии! Никой друг в света няма такива, никой! Абсолютно никой! Само вие! 

Започнете да откривате кои сте, какво добро има във вас. Каква уникалност! Какъв шедьовър сте! За какво сте дошли и с каква цел. Започнете да се харесвате такива, каквото сте! Помислете какво цвете сте, ако можехте да бъдете цвете, или дърво. Вижте корените на това растение, вижте как се движат соковете (силите) по жилите му. Вижте как твърдо е вкоренено в земята. Погледнете ствола му, как е съвършен и как снабдява цвета с необходимите вещества за живот. Вглеждайте се в това растение и го изследвайте. Така ще придобиете навици да наблюдавате себе си. Същото, което става в растението, става и във вас, само че не го виждате! По същия начин текат към вас сили, способности, всякакви ресурси, да се справите с мисията си на земята.

След като възлюбите себе си и се приемете такива, каквото сте създадени, е време да се справите с жалостта и да я трансформирате в сила. Няма защо да се съжалявате. Вече сте разбрали, че сте добро и съвършено същество, на което е дадено всичко необходимо за живот и живот в благочестие. Обърнете болката си в благодарност и записвайте всяка вечер за какво сте благодарни. Благодарен човек може да бъде на Господа, или на висшата сила, на вселената. Някои отправят благодарения и молитви към висшия разум или Природата. Правилно! Именно това призовавам! 

Тези усилия могат да заемат доста време. Но вие можете да съкратите изключително много това време с помощта на етерите от терапевтичен клас! Като използвате ароматите по ароматичен начин, вие много бързо можете да видите положителна динамика в решаването на този проблем. Един от етерите, който може много да ви помогне, е ЕМ Карамфил. Този аромат ще ви помогне да осъзнаете кои сте вие, ще ви помогне да не падате в ролята на Жертва и ще ви помогне да вървите напред без да се смущавате от каквото и да било! Без да губите ускорението си. Той ще ни помогне да запазим личните граници и да не нарушаваме границата на другите хора. 

Друг етер, който би могъл да ви е в помощ, е ЕМ Канела. Този аромат ще ви помогне да обичате себе си -  да възлюбите себе си такива, каквото сте създадени! Той премахва всички бариери, които ви пречат да се възприемете такива, каквито сте. Ще ви позволи да изградите границите си. 

Ще спомена и за ЕМ Евкалипт! Това е вечно зелено дърво 🌲, което има способността да се възражда дори и след като е било изпепелено от огъня. В себе си то носи огромна сила към възраждане. И е подходящо именно за този период от време - когато ви е нужно обновяване, когато новата личност във вас "възкръсва" за нов живот, когато се разкриват във вас нови качества. И когато в безизходна ситуация вие изведнъж намирате сили в себе си, като птицата Феникс 🐦‍🔥 - възродили се от пепелището на вашия опожарен живот. Ако ви е приятен този аромат и вие се стремите към него, то именно сега се намирате в такъв момент - Нов етап в живота ви! Ако не ви харесва аромата, това говори, че все още не сте готови да пуснете ситуацията си, че има още  доста фактори, които ви държат завързани за болката и страданието, за стария живот. Макар и в душата си да желаете този нов живот, все още не сте готови да пуснете старото. Тогава си помогнете с етер див портокал! Това е вълшебен аромат, и когато неговия аромат ви харесва, вие сте готови да се радвате на живота и да преминете към решаването на въпросите си. Той е един от най - силните природни антидепресанти, който ви дава радост, лекота, приятно настроение. А освен това той вдига и имунитета! 

Прекрасен аромат, който може да се справи с вашите стари душевни травми, със страха от миналото и с негативния опит от миналото - иланг-иланг. С него ние с лекота пускаме негативния си опит от миналото, забравяме старите обиди, а вместо тях идва благодарност за миналото, за всичко, през които сте минали и което ви е дало мъдрост. Страха от обидата отстъпва и прави място на прошката - истинската прошка, от цяло сърце. Изключително необходим етер за емоционалното състояние на човека, а и не само, но и за физическото. Оказва влияние върху синтеза на важни хормони за нервната, половата, ендокринната системи. Той ще ви помогне да оставите всичко, което ви измъчва, страховете си, безпокойството си, да се освободите и да станете себе си! Иланг-иланг - това е отлично средство за освобождаване от травми от миналото, неувереност, страх от неуспех. И ако ви харесва аромата, значи, че вие сте готови да приемете това и да го пуснете в живота си! 

А ако съчетаете горещите етери с цитрусови аромати, ще се получи изключително силна смес, която ще ви даде и тласък за действие, и лекота да го направите!

Етер лимон 🍋! Той е прекрасен чистач! При това не само на физическо ниво, но и на емоционално. При това той е адаптоген! Той помага човек да се адаптира лесно към изменящите се фактори. Той играе ключова роля в процеса на освобождението! Той има способността да покаже грешките ви и да ги поправи! Да! Да! Правилно разбрахте : има способността да поправя нашите грешки! 

Етер лайм 🍋‍🟩. Дава лекота. Той помага да се изхвърлят натрупаните в душата ни емоции, както в емоционален план, така и на физическо ниво. Той винаги способства очистване от натрупаните всякакви емоции, от не изказаните думи, които постоянно се въртят в главата ни, от съжалението, че не сме казали нещо или че сме казали каквото не трябва, от страховете ни, от самосъжалението ни...и така с помощта на етерите вие можете малко по малко, слой след слой да снимате от себе ненужното, негативното, което ви пречи да живеете свободно и щастливо. А в друга статия ще се спра повече на методите на изцеление.