САМОСЪЖАЛЕНИЕТО - БЕЗОПАСНИ НАЧИНИ ЗА ИЗБАВЯНЕ ОТ НЕГО

         САМОСЪЖАЛЕНИЕТО -                      БЕЗОПАСНИ НАЧИНИ ЗА                        ИЗБАВЯНЕ ОТ НЕГО 

Наблюдавах как малко бебе се опитваше да направи първите си крачки. То веднага падна. Разплака се. Майка му посегна да го вземе, но бебето преди това започна да се надига и отново се опитваше да се задържи устойчиво на земята. В мозъка ми дойде въпрос : защо бебето така прави, хем го боли, хем не може да запази равновесие, но много иска да придобие тази опитност - да се придвижва в пространството и да изследва заобикалящата го действителност. Хем се съжалява. Но и пак става и пак започва да прави опити. А когато сме големи, вече на възраст, защо не постъпваме както малкото бебе? Защо се самосъжаляваме и търсим другите да свършат нашата работа? 

Имам едно прекрасно откровение за теб, читателю! Може и да си получил като малък доста тежки душевни травми, но ти тогава не си можел самостоятелно да се погрижиш за себе си - твоят живот е зависел от родителите ти! Но сега вече не си малко дете! Вече сам можеш да се погрижиш за себе си! Вече няма защо да търсиш постоянно опора в някого! Няма защо да се надяваш някой да дойде и да те "вдигне". Няма защо да постъпваш като малко дете - ти вече си голям! Можеш и трябва сам да вземеш отговорността за живота си в свои ръце! Всичко зависи само от тебе! От това какви решения вземаш днес!

И така, да се върна към моите наблюдения! Наблюдавах дете на пет години. Беше се обидило и започна да плаче. Неговият баща го попита защо плаче. Въпросът предизвика недоумение в малката дама. Как така може да се плаче ЗАРАДИ нещо. Или поради нещо. Просто й е станало тъжно за самата себе си. А реакциите и сълзите възникват сами по себе си. 

Даже и като сме вече възрастни понякога се чувстваме безпомощни също като децата. Жалостта към себе си обаче ходи заедно с депресията. Случва се в живота на човека такъв период, който сме нарекли черен! В такива случаи ресурсите ни са много малко, за да можем да се справим самостоятелно с депресивните състояния. Обаче за разлика от малките деца, ние вече имаме способността да си отговорим на въпроса " Защо аз се самосъжалявам"? И като възрастни имаме също така способността сами да намерим алтернативни начини да решим проблемите си. Като съзнателни същества можем да намерим начин за самоподкрепа, за самомотивация ако искате, и да се избавим от това горчиво чувство! 

И така, как можем да се избавим от жалостта към себе си? Вече писах, че проблемът на жалост към себе си е свързан със склонността на човека да попада в зависими отношения или съзависими. Първата крачка към освобождаването е да осъзнаем проблема и да си признаем сами пред себе си тази горчива истина, че сме убедени, че без някого, който е по- силен, по- умен, по- добър от нас, който да ни дойде на помощ, ние в никакъв случай не можем да се справим.

Как да превърнем жалостта към себе си в ресурсно състояние, което да ни позволи да проявим към себе си истинска любов и загриженост? В предната статия се спрях на природните средства, които могат да ни помогнат, а сега ще спомена някои практически крачки:

Крачка №1: 

Изживейте съзнателно жалостта към себе си, но от друг ъгъл. В режим на съ- преживяване на самия себе си. Представяте си, че сте до себе си и започвате да си съчувствате. При това избягвайте да се самозалъгвате, че всичко ще бъде наред, не давайте сам на себе си полезни съвети и не обезценявайте тази крачка! Задайте си въпросите:

— Какво изпитвам аз сега в този момент ?

— Лошо ли ми е? Зле ли ми е?

— В какво се изразява това зле? Боли ли ме нещо, нещо в мен ме стяга ли, нещо ме пробожда ли? 

— Къде? Колко силно?

— Какво иска да ми каже на мен моята болка? Какво ми е нужно сега в този момент на мен самия? От какво именно имам аз нужда?

—  Какво точно мога аз да направя, за да си помогна да премина през това състояние? Да се разделя с него! Какво в дадения момент имам аз, с което мога да си помогна? 

— Как би ми помогнал моят любящ баща? ( Тук си представяте онзи персонаж, към когото обикновено се обръщате за помощ - баща, който ви е помагал като сте били малки, майка, която ви е давала винаги съвети, не реален персонаж, към когото обикновено се обръщате за помощ). 

Не се старайте да избягате от болката! Изживейте я! Позволете си да я почувствате! Не се стремете да й се противите. Приемете се така - безпомощен, беззащитен, тъжен, наранен. Ако ви се плаче - плачете! Ако се ядосате - вземете една възглавница и я удряйте с всички сили! Дайте на сълзите да текат без препятствия! 

След това вземете лист и химикал и напишете писмо от името на онзи ваш близък персонаж, към когото обикновено се обръщате за помощ. Напишете писмо сами на себе си! Може да е ваш роднина, може и да не е сред живите! Може да е Господ Бог. Стойте в тишина и чакайте да дойде потока от думи! А той ще дойде! Какво би ви казал този човек на вас, когато имате нужда от помощ? Излейте ги тези думи на листа хартия. Пишете. Напишете си ободряващи думи. Мислено се прегърнете. Може и на яве. Вие - това е този най - близък човек, който ще ви помогне! 

Тази техника на написване на писмо до самия себе си е много добра! Тя отлично помага да се структурира мисълта и да се задейства моторната памет. А това усилва терапевтичния ефект. Писмото го адресирайте до себе си от ваш близък : нека да е вашия любим приятел/ помощник ( баба, дядо, майка, баща, приятел, които винаги са ви се притичвали на помощ, с които се чувствате в безопасност). Запазете тези писма и в трудни моменти си ги четете отново.

 Крачка №2: 

Намерете алтернативни източници за ресурс 

Много често съветвам в такива случаи цветочечение, музиколечение, аромалечение или арт лечение. Има доста други решения също! Важното в този метод е да ви е приятно, да ви е интересно, да ви хареса и да ви въвлича! За да разбере как да се избави от жалост към себе си, на човека му е необходимо първо да разбере от какво усеща сега необходимост, в дадения момент и да намери алтернативни източници на този ресурс. 

На лист хартия начертайте две части и ги озаглавете:

1. Каква необходимост имам в дадения момент? Какво усещам, каква потребност имам?

2. Как аз мога да я реализирам самостоятелно? 

Запишете колкото може повече варианти. Например: 

...нужно ми е някой за мен да се погрижи ➡️ще си приготвя сам вкусен обяд, а също така и кафе ще си направя. Рано ще легна да спя за да съм бодър сутринта. Ще ида на масаж на другия ден като стана от сън.....

....нужно ми е моите приятели да ми обръщат внимание ➡️ вместо това аз да им се оплаквам от ситуацията си, просто ще се опитам весело да си изкараме заедно ......

.....нуждая се те да вдигнат настроението ми, че нещо не се чувствам пак в кондиция.➡️ Ще отида на театър, на кино, просто ще се разходя по централната алея и ще събера паднали есенни листа или ще отида там, където отдавна вече искам да отида, даже без да имам компания!!! Сам! 

...нуждая се да почувствам че съм нужен, че съм им нужен➡️ мога да откликна на своя колега да му помогна в съставянето на новата програма...

Нуждая се от любов, да ме обичат ➡️мога да направя за себе си нещо полезно, да се заема със здравето си, да си направя Арома масаж, да си направя Арома маска за косата, за лицето. Ще си направя прясно изстискани сокове, смузита, ще си направя програма за някой здравословен мой проблем и така нататък! Важното е да се премести фокуса на вниманието от "Чакам помощ" на " Правя сам за себе си". Фокусът трябва да е върху самия човек и върху това какво той сам за себе си може да направи! Няма да повярвате, но има хора, които са започвали с пиене на една супена лъжица вода сутрин на гладно!!! Те не са можели да пият вода, нямали са навик! И след терапията започват да приемат по една супена лъжица вода на гладно, увеличават след време на две супени лъжици, на три....на половин чаша топла вода...на една чаена чаша. Защото са избрали да се погрижат за здравето си и да формират правилни навици.

А може след това да решите, че любовта към себе си може да се изразява в това да откриете онази дейност, която ви харесва най - много, вашето любимо занимание: да пишете книги, да шиете, да плетете, да си построите красива градина, да се занимавате със селскостопанска дейност, да пътешествате ..тоест да се занимавате с нещо, понеже ви харесва самото то, доставя ви удоволствие, а не да се занимавате с него по задължение. По душа, а не по необходимост. То може да стане неизчерпаем източник на ресурс. Ще ви дава сили и ще вдига вашата самооценка. То ще е символ на вашата загриженост за самите себе си и за самоуважението към вас самите.

 Крачка №3: 

Признайте си, че имате избор! 

Това е много важно: да си казвате на глас, че имате избор, имате избор да имате друго мнение! Вместо да обвинявате някого - другите или себе си, вместо да се връщате назад в миналото си, направете следния избор: погледнете на ситуацията си като средство да израстете, това е само възможност за вашия ръст.

 Крачка №4: 

Приемете решение да спрете да се оплаквате 

Това няма да е лесно, но е постижимо! 

Например: когато човек търси съчувствие, той започва да разказва как му е зле, колко лоши са ситуациите му, колко е болен, колко е нещастен и как му е зле. И чака съчувствие от другите. Човек си мисли колко е зле, как никой не му помага, колко е нещастен, колко е болен...а после чакате вашите мисли да станат реалност, сами търсите потвърждение на онова, което и мислите. Мислите са материални! Те се материализират! За това не се чудете, че имате онова, което мислите! 

Това упражнение е доста сложно, но си струва труда! По всяко време, винаги трябва да сте нащрек какво ви се върти в главата! И веднага, когато забележите, че идват стари мисли, трябва да ги спрете и да им забраните да ви посещават! Те няма да чуят от първия път, пак ще продължат да идват, понеже това е било вашето нормално мислене до този момент! Но с упоритост и постоянство могат да бъдат спрени! В това отношение етерите биха могли много, изключително много да ви помогнат при положение, че се използват курсово! Курсът трябва да е от 21 дена, защото научно е доказано, че невронните връзки се разрушават за 21 дена, за още 21 дена се установяват нови, здрави, правилни връзки( мисли) и за още 21 дена се закрепват новите навици. Ако се наложи- сменяте етера с друг и отново 21 дена. Така общо три пъти по 21 дена се отработват едни и същи мисли и се заменят с правилните! 

 Крачка №5 : 

Поставете фокуса на вниманието си върху онова добро, което става в живота ви! 

На пръв поглед това е лесно! Но за човек, който постоянно се оплаква и постепенно вижда другите виновни за провала в живота си, това е доста сложно! Всяка вечер преди лягане се постарайте да откриете поне десет добри неща, които са се случили днес с вас! След това ги запишете на лист хартия, сгънете я и я пуснете в празен буркан. В него ще събирате всички "добрини", които ви се случват. И когато ви стане много тежко някой ден, отворете буркана и започнете да четете записките от него. Ще забележите как моментално ще се измени състоянието ви!

И още една полезна активност: водене на дневник! Дневник на благодарение! В него записвайте всеки ден /за около десет минути дневно /всичко, за което сте благодарни! Всеки ден за не повече от десет минути дневно! За какво сте благодарни на този ден. След време ще забележите колко много важни и добри неща има в живота ви!

Воденето на дневника на благодарността е един достатъчно ефективен начин да се препрограмират вашите мисли! Самият шаблон на мислене се изменя! Колкото по - съзнателно се заемете с тази дейност, толкова по - малко ще си мислите, че живота ви е нещастен и жалък, а вие - безутешен, неуспял и жалък човек!

Например : «Аз ценя това, че на работата си мога да общувам с приятни хора!» или «Аз съм благодарен/а че имам топла вода, течаща вода в нас! Аз съм благодарен/а за това, че пия топъл и успокояващ чай с етери, които ме изменят!» 

Записвайте бавно, без да бързате и с максимална съзнателност! 

От всичкото изложено до сега можем да направим извода, че фокуса на вниманието на човека трябва да се смени от навън към навътре, от към другите на към себе си. И освен това: най - добрия приятел на жалостта към себе си - това е апатията, бездействието. Ето защо следващият важен извод е да се премине към действие! 

Ако все още изпитвате желание някой да дойде да реши вашите проблеми, да ви занесе в безопасно място, то знайте : в началото може да ви е леко, но то ще трае изключително малко време! След това винаги идва пустота и отново силното желание някой да ви спаси и така вие ще се върнете в изходното положение. Само вашите действия могат да запълнят вътрешната ви пустота!