СИНДРОМ НА СПАСИТЕЛЯ - ЛИЧНОСТТА НА СПАСИТЕЛЯ

     СИНДРОМ НА СПАСИТЕЛЯ -              ЛИЧНОСТТА НА СПАСИТЕЛЯ ИЛИ КАК СТРЕМЕЖЪТ ДА ПОМАГАМЕ НА ДРУГИТЕ ХОРА РАЗРУШАВА НАШИЯ ЖИВОТ 

Синдромът на Спасителя е психологическо състояние, при което човек изпитва непреодолимо желание да помага на другите хора. Синдромът на Спасителя е деструктивна роля в болезнените взаимоотношения, в неправилните отношения с останалите хора. При това Спасителят забравя или съвсем игнорира своите потребности, жертва времето си, енергията си, дори и финансовите си средства заради другите. И в крайна сметка те се чувстват без сили, с хронична умора, както физически, така и емоционално.

Нека да се спрем на личността на Спасителя. Тя притежава следните характерни черти: 

📌 Безкрайна загриженост за другите хора. Винаги е в търсене на онези, на които може да помогне. Много често изпитват лична отговорност за успеха или благополучието на близките си, а понякога дори и на съвършено чужди за тях хора.

📌 Нямат установени лични граници. Човек със синдрома на Спасителя изпитва големи трудности при установяването на граници между самите себе си и другите хора. Те изпитват чувство на вина, ако са принудени да откажат помощ на някого и даже се обвиняват за евентуалния неуспех на тези хора, на които е трябвало да помогнат, а не са могли по независещи от тях причини или когато техните действия не са донесли очаквания резултат. Понеже искат да помогнат "на всяка цена" те спасяват хора, на които тази "помощ" им носи вреда или на които тя въобще не ми е необходима.

📌 Спасителят изпитва постоянна необходимост от получаване на одобрение. Спасителят търси да бъде забелязан, да получи признанието на другите. Очаква да бъде одобрен поради постъпките си, поради желанието си да помага. Спасителят като че ли казва: " Вижте каква жертва правя за вас! Вижте само колко съм хубав! Вижте само колко съм добър! Вижте как се жертвам заради другите! Какви прекрасни дела имам! Какви благородни постъпки извършвам, помагайки на другите!"

📌 Игнориране на собствените нужди. Спасителят не се грижи за себе си, той не решава и проблемите си, които се събират постоянно в живота му. Той се прави, че не ги забелязва. Също както щрауса заравя глава в пясъка и си мисли, че се е скрил, така и Спасителят игнорира проблемите си, нуждите си, целия си живот. Той игнорира своите чувства, състоянието си, потребностите си, и се съсредоточава изключително само върху чуждите ...чувства, потребности, проблеми. Пи този начин Спасителят престава да живее своя си живот. Престава да бъде себе си. Това е роля, но роля деструктивна. Понеже той лишава сам себе си от собствения си живот, лишава се от собствената си съдба. Проектира чуждата съдба върху себе си и си мисли, дори е твърдо убеден, че това е неговия живот.

📌 Човек със синдром на Спасителя изпитва страх от неприемане, от отхвърляне. Страхува се да не го отхвърлят другите хора и да остане сам. Страхува се да не би по някакъв начин неговото поведение да предизвика в заобикалящите го хора негодувание. И поради това той се старае да им угоди на всички и във всичко. Старае се по всевъзможни начини да избегне скандали, конфликти, за да угоди на всеки човек.

📌 Човек със синдром на Спасителя е изключително силно самокритичен. Критиката към себе си е огромна. Той разглежда себе си като под микроскоп и се осъжда за неспособността си да помогне на всеки човек. 

📌 Спасителят страда от безпокойство и упадък на силите, хронична умора.

Спасителят външно може да показва загрижен и дружелюбен, но в действителност той изпитва вътрешно безпокойство, пълно отсъствие на енергия, измотаност, упадък на силите, хронична умора. Това е така поради факта, че той непрекъснато следи другите хора, непрекъснато гледа към другите да не би да не забележи, че те могат да се нуждаят от помощ и да пропусне възможността да им се притече на помощ. Това наистина е едно страшно изморително нещо...

ПРИЧИНИТЕ: 

Защо човек прави този избор - да помага на другите? Какво очаква да получи като следствие от това си решение?

Спасителят избира този път - да спасява другите хора - поради две основни причини: 

🌀 За да не загуби себе си.

🌀 За да създаде връзки с другите хора.

Спасителят решава да играе ролята на избавител/ спасител в зависимите / болни взаимоотношения заради усещането за самореализация или за да се самоутвърди. Ако той дълго време не оказва помощ, тогава неговата самооценка пада, неговата психика е нестабилна, раздразнен е, ескалацията на напрежението в него расте, а стреса преминава в депресия. Помагайки на другите, спасявайки другите хора, такъв човек се отделя от собствените си нерешени проблеми. Спасението на другите е само начин как Спасителят да се почувства поне за малко значим, ценен, важен. 

📌 Спасителят е нереализирана личност. Той не е открил своите качества. Не умее да оцени себе си. Неговата самооценка е занижена. Това е човек, който не може да реализира този капацитет, който притежава поради факта, че е постоянно е зает с другите хора и с техните съдби, с техните качества.

 📌 Социално изолирана личност. Човекът със синдрома на Спасителя разбира, че неговата зависимост му пречи да живее свободен и щастлив живот, а също така и да изгражда правилни отношения с останалите хора. Действията му да спасява другите му носят временни удоволствия. Те не могат напълно да го задоволят понеже малко след оказаната поредна помощ на някого Спасителят изпитва отново непреодолимо желание да спасява. Удовлетворението трае изключително малко време и не може да го задоволи. Също както наркомана изпитва непреодолимо желание отново да вземе дозата си наркотик, така и човека със синдром на Спасителя се нуждае отново и отново да помага.

Но има и още нещо много важно: Спасителите се нуждаят и от това да получат отклик от хората, на които са помогнали, проблемите на които са били решени. А когато отклиците са недостатъчни или слаби, това поражда в Спасителите разочарование и стрес. Те лесно могат да преминат от ролята Спасител към ролята Агресор. И след като причини болка и страдания на Жертвата той отново се превръща в Спасител, който пак спасява своята жертва. Движим е от страх от неприемане или отхвърляне. За да не бъде отхвърлен и неприет от останалите, Спасителят нарушава своите принципи, убеждения, ценности и изпълнява чуждото желание. По този начин виждаме, че Спасителят е много противоречив характер. Много сложна роля, която наистина отнема всички сили на този, който притежава синдрома на Спасителя. Спасителят може да е и контролиращ, и манипулиращ, и разрушител. Спасителят е личност, която има желание да помогне и на Жертвата, и на Агресора/ Преследвача. Действията й са родени не от желание да подобри чуждия живот, а от необходимостта и стремежа й да се самоутвърди, да докаже своята пълноценност и значимост. Като отхвърля отговорността за своя живот, Спасителят взема цялата отговорност за чуждия живот, при което забравя за своите потребности и цели. А това означава, че той започва да решава проблемите на другите хора, намесва се в живота им без разрешение. 

По този начин Спасителят сякаш заявява :" Ти не можеш да решиш адекватно своите нужди. За това аз ще ги реша. Ти нямаш способността да живееш живота си и аз ще те спася. Ти нямаш способността да вземаш правилни решения, затова аз ще взема тези решения вместо теб. Ти няма да се справиш с проблема си! Ето защо аз ще се справя вместо тебе." Понеже осъзнава, че не се е справил със своя живот, със своите проблеми, не се е реализирал в своя живот, решава, че ще е много добре да го направи в чуждия живот и така да компенсира своята неспособност. Да замаскира неуспеха си с "успех" в чуждия живот, което е и усещане за самореализация.

Спасителят едновременно вреди на себе си, разрушава чуждата личност, но и не решава чуждите проблеми. 

Синдромът на Спасителя е сложен психологически проблем, за лечението на който са необходими дълги години.